Уважаеми Дами и Господа, членове на УС на ССИ,

Уважаеми членове на Съюза за стопанска инициатива,

Уважаеми управители и собственици на малки, средни и микро- предприятия,
 

С настоящото обръщение оповестявам, че подавам оставка като председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и като член на управителния му съвет. Мотивите за тази моя постъпка не са емоционални, а напълно премислени и претеглени.
 

Вече 12 години съм пряко и постоянно анагжиран в работата около тристранното сътрудничество и социалния диалог в страната – в това число и достатъчно дълго време в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и в Икономическия и социален съвет на Р. България. Преподавам индустриални отношения в три висши учебни заведения у нас.
 

От позицията на знанията и на опита си мога да заявя, че в цялата история на индустриалните отношения у нас след 10 ноември 1989 г., не е имало друго време в което тристранното сътрудничество и социалният диалог да бъдат доведени до такава нищета, както по времето на правителството на Бойко Методиев Борисов. Под вещото диригентсво на министър – председателя, правителството руши пазарната икономика, прави я антипазарна чрез създаването на персонални монополи за удобни на властимащите хора и смачква социалния диалог.
 

Формализирането и изпразването от съдържание на социалния диалог не е от вчера, но правителството на Бойко Борисов пристъпи към прякото му ликвидиране. Свидетели сме на злокобна злоупотреба със законодателни средства, която трябва да елиминира почти всички представителни организации на социалните партньори. Към перфидно прокараните промени в Кодекса на труда се прибави и груб, циничен и абсолютно неморален натиск върху отделните организации на социалните партньори. На определени синдикални организации се създават пречки около събирането на членския им внос. На други – работодателски организации, направо се диктува, че ССИ трябва да бъде отстранен от председателството на Асоцицацията на организациите на българските работодатели (АОБР).
 

Министър председателят нехае, че превръща България в посмешище и обект на възмущението на Европейската комисия и на Комитета по правото на сдружаване при Международната организация на труда. Той изобщо не се притеснява, че политиката му напълно е заприличала на действията на Уго Чавес във Венецуела – и като маниер и като съдържание.
 

Дълбокото ми убеждение е, че в този момент трябва да хвърля силите си за създаването на открита, безкомпромисна и дай Боже – интелигентна опозиция на режима на Бойко Методиев Борисов. Не искам да обиждам никой, който до момента се е противопоставил на разрушителнто и невежо управление на новия месия на популизма и политическия театър. Истината обаче е, че повече от две години след идването му на власт, след като нанесе тежки поражения на икономиката и демократичния ред в страната, днешният ни министър – председател живее в неоправдан комфорт, осигуряван от големите корпоративни медии.
 

Г-н Бойко Борисов трябва да усети, че срещу него има съпротива, че не е безалтернативен, както сам проповядва чрез любимите си медии. При днешния конституционен и правов ред в България, работещият инструмент на алтернативата на едно управление може да бъде само политическа партия. След достатъчно дълго премисляне и надявам се – достъчно внимателна преценка, група съмишленици решихме да започнем учредяването на „Свободен народ“ - нова, независима социалдемократическа партия, която да се противопостави на днешното управление в страната.
 

По политически убеждения аз съм социалдемократ. През цялата си партийно-политическа кариера съм бил член на традиционната социалдемократическа паритя в България. Това, което съм правил през последните 12 години не е нищо друго освен „приложна социалдемокрация“ в сферата на индустриалните отношения и социалния диалог.
 

Смятам, че е дошъл моментът, когато благият мехлем на тристранното сътрудничество трябва да бъде заменен с жилото на нова политическа партия, която да бъде недвусмислено опозиционна на днешното разрушително, популистко – циркаджийско управление на Бойко Борисов и аксесоарите му от псевдо партията „ГЕРБ“.
 

Всички искаме прераждането на политическите партии, превръщането им в истински инструменти на гражданите, отърсването им от интересчийството и корупцията. Няма друг начин да възродим политическите партии и демократичната политическа система, освен като се ангажираме лично и създадем нова партия, незаразена от бацилите на рутината, високомерието и безчувствеността към гласа на гражданите.
 

Нещата трябва да бъдат на масата – да се създаде партия, която да не робува на идеология, но да има идеи. Партия, която да бъде не политическа екзотика с дълго име – лозунг, а организация принадлежаща към идейното ядро на политическия живот в Европа.
 

Повече от десет години работя за каузата на малките, средните и микро- предприятията. Дошло е време да заработя за тази кауза с други, по-адекватни за историческия момент средства. Нашата група съмишленици работи за осигуряване на ефикасна политическа защита на малките, средните и микро- предприятията в България.
 

Малките и средните предприятия трябва да бъдат извадени от мъртвата хватка на административния тормоз и лихвената политика на търговските банки. Ние смятаме, че това може да се осъществи от хора, които не са зависими от банковата плутокрация и бизнеса на държавната софра. Хора, които не са зависими и са организирани в политическа партия, която си е поставила ясната цел да строши прангите и букаите, сложени на дребните предприемачи в страната.
 

Не се отричам от каузата на социалния диалог в България. Но за да има социален диалог, трябва да има друго политическо управление на страната. А друго управление може да бъде извоювано само със средствата и инструментите на политическата борба – чрез създаването на политическа партия.
 

Тристранното сътрудничество за мен е почти религия , но открито заявявам, че вече не желая да сътруднича с днешното правителство. Не желая името ми да бъде използувано за легитимация на безобразията на кабинета „Борисов“.
 

Затова, ние – група съмишленици започваме изграждането на нова, независима социалдемократическа партия. Подобен проект е несъвместим с изборни ръководни позиции в Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и с ротационното председателство в Асоциацията на българските работодатели (АОБР). Затова подавам оставка като председател на ССИ и като член на управителния съвет на Съюза.
 

д-р инж. Теодор Дечев