СЪВЕТЪТ НА МИНИСТРИТЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЛОЖИ НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ

На 10 юни 20011 г., екип от ръководството на Съюза за стопанска инициатива в състав д-р Аднан Лидиятон (член на УС на ССИ и председател на Комисията по бюджет и финанси), доц. д-р Алексей Петров (изпълнителен директор на ССИ) и д-р Теодор Дечев (председател на УС на ССИ) се срещнаха с представители на малките и средни предприятия в град Русе. На последвалата среща с журналисти, беше разпространено следното изявление на екипа на ССИ:

Безсрочното отхвърляне на кандидатурата на България за включване в Шенгенската зона е началото на края на управлението на ГЕРБ. Ние не злорадстваме над неуспеха на България, просто обективно преценяваме фактите, които са убийствени за министър председателя Бойко Борисов и за неговия най-близък приятелски обръч.

Само по себе си членството на България в Шенгенската зона не е от фатален характер за състоянието на българската икономика. Оценките и аргументите, с които сме отхвърлени обаче представляват унищожителна оценка за състоянието на българското управление. Когато министрите на вътрешните работи на целия Европейски съюз отхвърлят безсрочно кандидатурата на една държава, за която се предполага, че е изпълнила техническите изисквания за членство в Шенгенската зона, единственото заключение е, че управлението на страната е получило категоричен вот на недоверие от партньорите и „партньорските служби“, на които толкова обича да се позовава министър председателят.

Управляващите от ГЕРБ за кой ли път сами вкараха вълка в кошарата, вследствие на тяхната некомпетентност, неподготвеност и абсолютно погрешна преценка на ситуацията. Още в началото на мандата на ГЕРБ, министър Цветан Цветанов обяви, че влизането ни в Шенгенската зона ще бъде свръхприоритет за МВР. Очевидно и той и г-н Бойко Борисов са смятали, че това е един лесен за решаване въпрос, който изисква единствено решаване на някои технически решения. Не е трудно да се види търсената съзнателна аналогия с падането на визите по времето на министър Надежда Михайлова и очакването за голям пропаганден ефект.

Преценката на министър председателя и на неговия говорител – министър Цветанов се оказа погрешна в корена си. Вместо „конграчулейшънс Борисов“, от Брюксел се чу откровеното съмнение, че преждевременното ни включване в Шенгенската зона може да доведе до изтичане на европейски информационни масиви към ... компютрите на българските мафиоти. Подобно съмнение, преведено на ежедневен език означава, че репутацията на управляващите в България и в частност на българското МВР е напълно „пробита“, че партньорите и „партньорските служби“ нямат абсолютно никакво доверие на Бойко Борисов и неговият „МВР аксесоар“ - г-н Цветан Цветанов. Оказа се, че работата не опира до измазването на стените на един или друг гранично пропускателен пункт. Нещата се свеждат до пълната липса на доверие в страните от Европейския съюз към самодоволното управление на Бойко Борисов и подопечните му от ГЕРБ.

По този начин, с некомпетентност, самоувереност и безотговорност, Борисов, Цветанов и с-ие превърнаха един относително малко значителен проблем в поредното Ватерло на българската икономика. Ако в началото на мандата на ГЕРБ въпросът за членството ни в Шенгенската зона беше направо второстепенен, днес шамарът нанесен на управляващите от Съвета на министрите на вътрешните работи на ЕС е истинско нещастие от гледна точка на отношението на инвеститорите към България. Когато Съветът на  министрите на вътрешните работи на ЕС заявява без заобикалки, че на практика българските власти са потенциални информатори на мафията и организираната престъпност, инвеститорите могат да направят едно – единствено заключение: България не прилича на правова държава и там няма сигурност за вложените пари.

Ако до сега инвеститорите бяха плашени от страховитите (и в много случаи съвсем достоверни) истории за корупцията на всички нива в страната ни, то днес те вече са информирани от министрите на вътрешните работи на страните от ЕС, че правителството на България не може да гарантира, че ще опазва европейската поверителна информация. Нещо повече – то е поставено откровено под съмнение, че е щатен информатор на организираната престъпност – родна и международна. Който иска да влага нещо в Българската икономика ще трябва да отчита тези оценки, колкото и да е ентусиазиран и добронамерен по отношение на българската бизнес среда.

Ние сме сигурни, че министър председателят и неговият министър на вътрешните работи не знаят и не си дават сметка, че бизнес средата у нас съвсем не е функция единствено на данъчните ставки. Каквито и пактове за финансова стабилност да приемаме, те няма как да гарантират на инвеститорите, че попаднали в една държава, оценена практически като мафиотска, инвеститорите няма да станат жертва на беззаконие.

Парите са едно от най-страхливите неща на света и при подобни сигнали те обикновено побягват в друга посока, търсейки преди всичко СИГУРНОСТ. С провала си по случая „приемане в Шенгенската зона“, българските управници поставиха под огромно съмнение сигурността на инвестициите у нас. Като познавач на кучешките проблеми, министър председателя Бойко Борисов би трябвало да знае, че „куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата“. В кошарата на българската икономика вече трайно е „уседнал“ вълкът на недоверието.

Изложеното по-горе, красноречиво потвърждава тезата на ССИ, че днес икономическата алтернатива е оттеглянето на „модела Борисов“ от властта. Очевидно е, че със своите преднамерени действия и непреднамерена некомпетентност, г-н Бойко Борисов деформира и руши свободната пазарна икономика. Чрез преднамереното фаворизирането на фирми, с поставянето им в монополно положение и с толерирането на свръхпечалбите на банковия сектор, министър председателят разрушава пазарните правила и демонстрира алчността си като движещ мотив в цялостното му поведение. От друга страна, некомпетентността му намира отражение най-вече в „обезкостяването“ на малките, средните и микро- предприятията, иначе казано – в пречупването на гръбнака на икономиката.

Отстраняването на „модела Борисов“ от българската икономика се превръща в своеобразен „категоричен императив“, ако обществото не е загубило напълно инстинкта си за самосъхранение.