Икономическата алтернатива е оттеглянето на „модела Борисов“ от властта, а свикването на Велико народно събраниеи и приемането на съвременна конституция е политическата алтернатива

На 09 юни 20011 г., екип от ръководството на Съюза за стопанска инициатива в състав д-р Аднан Лидиятон (член на УС на ССИ и председател на Комисията по бюджет и финанси), доц. д-р Алексей Петров (изпълнителен директор на ССИ) и д-р Теодор Дечев (председател на УС на ССИ) се срещнаха с представители на малките и средни предприятия в град Русе.

Преадставителите на екипа на ССИ застъпиха следните основни гледища и позиции.

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) стои на позицията си, че икономическата криза прераства в икономическа катастрофа, при това не постепенно, а по стремителен начин. Изпълнителната власт и лично министър председателят, вместо да търсят средства за излизане от кризата се занимават единствено с поддържането на рейтинга си и със замитането под килима на проблемите на икономиката и обществото.

Грозна проява на това „замитане под килима“ е уволнението ан управителят на НОИ – г-жа Христина Митрева и на заместник министъра на труда – г-н Красимир Попов. В случая с г-жа Митрева беше търсена изкупителна жертва за ... лошата работа на НАП. Тя беше подложена на нерегламентиран натиск от страна на министър председателя, който напълно погази правилата на тристранното сътрудничество. Г-жа Митрева беше принудена да напусне, без да бъде потърсено мнението нито на надзорния съвет на НОИ (трипартитен орган), нито на Нациоиналния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Уволнението на г-н Красимир Попов може за бъде обяснено единствено с нежеланието му да участва във фалшифицирането на данните за безработицата – въпрос на който управляващите явно отдават огромно значение. Заради желанието на управляващите и лично на министър председателя беше злепоставена първокласна институция като Националния статистически институт (НСИ).

Поведението на властта е още по-абсурдно, след като е доказано, че заетостта се свива и непрекъснато се закриват работни места. На този факт не посмя да опонира дори и министърът на труда.

Нито обществото, нито социалните партньори получиха отговор на въпроса за изпълнението на 59 -те антикризисни мерки, формулирани през пролетта на 2010 г. В края на 2010 и началото на 2011 г., социалните партньори бяха затрупани с нищо не казващи доклади на отделните ведомства, които в най-добрия случай казват, че нещо е започнато, но нищо не е свършено.

Всъщност, ясно е, че антикризисните мерки бяха провалени още първите десет дни след приемането им. Това стана с провалянето на продажбата на остатъчните дялове от електроразпределителните дружества и с провалянето на продажбата на квотите на България от въглеродните емисии. По този начин бяха загубени точно 600 милиона лева за покриването на бюджетния дефицит. Тези пари в момента се „събират“ от малките и средните предприятия, чрез репресиите на контрполните органи. В момента Борисов прави нещо, което е правил през 90-те години на миналия век. Различни са само трибуквените съкращения, с които той работи – преди това беше примерно СИК, а сега са НАП, МВР и ДАИ.

Държавата е заложник на страховете на един човек – заложник е на страховете на министър председателя. Той не се страхува, че ще се провали като управник и че няма да изпълни очакванията на хората. Той се страхува единствено, че няма да му стигне календарно време за да завърши „програмата“ си за лично облагодетелстване и за обогатяване на най-приближените му кръгове и обръчи.

Доказателство за това са постоянните заклинания на премиера, че страната излиза от кризата, правени в момент, в който абсолютно всички усещат, че икономиката вече е в състояние на свободно падане. На публиката започна да й омръзва биенето в гърдите на г-н Бойко Борисов, който не се умори да повтаря, че съставяйки правителство е извършил едва ли не саможертва в интерес на обществото. Обществото вижда, че тази „саможертва“ е отдавна осребрена, но това по никакъв начин не намалява децибелите на риториката на премиера.

Обладан едновременно от страх и от алчност, Бойко Борисов в рамките на две години успя да строши гръбнака на икономиката и гръбнака на съдебната система, според оценката на по-вещи от нас хора през последните дни.

Малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката – те създават заетостта. Повече от 90 процента от заетите работят в малки, средни и микро предприятия. Обладан от алчност, фаворизирайки отделни големи фирми и създавайки по този начин неестествени монополи, Борисов даде зелена светлина на масовото унижожаване на малкия бизнес. Направи го не от злонамереност към малкия бизнес, а от незнение, от корист и от страх, че няма да му стигне времето за осребряване на премиерския му мандат.

Ние отговорно твърдим, че действията на премиера по фаворизирането на фирми, по създаване на монополи, по „издояване“ на цели отрасли от икономиката не са импровизирани, а са преднамерени и предварително планирани. Съчетани с управленска некомпетентност и привързаност към „мениджърски похвати“ от времето на плановата икономика и реалния социализъм, тези действия доведоха до сегашния „мор“ по малките и средни предприятия.

Днес вече можем убедено и отговорно да твърдим, че широко рекламираната кампания за борба с организираната престъпност е предварително замислена димна завеса, която трябваше да скрие предварително планираните действия за обогатяване за сметка на политическитне позиции на премиера и най-близките му хора. Ние от ССИ имаме право да говорим за тези неща, защото и нашият изпълнителен директор и организацията ни платихме в определена степен страховете и алчността на г-н Бойко Борисов.

Строшаването на гръбнака на съдебната система стана отново поради страховете на премиера. В стремежа си да си осигури „служебна победа“ и съответно - „служебна присъда“, според израза на един прокурор, Борисов подреди скандала с избора на новата председателка на СГС, която можем да наречем „съдебна Калинка“. Лансирайки една зависима личност за висок пост в съдебната система, министър председателят изобщо не можа да прецени, че ще я взриви.

Има поразителна аналогия между унищожаването на малките и средните предприятия и строшаването на гръбнака на съдебната система. В основата и на двете стои некомпетентността на министър председателя и неговото вторачване в лични цели и страхове.

В заключение беше заявено, че днес икономическата алтернатива е оттеглянето на „модела Борисов“ от властта, а свикването на Велико народно събраниеи и приемането на съвременна конституция е политическата алтернатива.

Изложените становища са част от анализ, който ще бъде представен на национално съвещание на ССИ в началото на месец юли.