Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2011 00:05 - ИЗИСКВАНЕТО ДА СИ ЖИВЯЛ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ ГОДИНИ, ЗА ДА СЕ КАНДИДАТИРАШ ЗА ПРЕЗИДЕНТ ВЕЧЕ Е ВРЕДЕН, ПОЗОРЕН И АНАХРОНИЧЕН КОНСТИТУЦИОНЕН ТЕКСТ
Автор: ssi Категория: Други   
Прочетен: 1133 Коментари: 0 Гласове:
1



ИЗИСКВАНЕТО ДА СИ ЖИВЯЛ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ ГОДИНИ, ЗА ДА СЕ КАНДИДАТИРАШ ЗА ПРЕЗИДЕНТ ВЕЧЕ Е ВРЕДЕН, ПОЗОРЕН И АНАХРОНИЧЕН КОНСТИТУЦИОНЕН ТЕКСТ

 

 

Изказване на Ангел Аленов на пресконференция на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) в град Благоевград на 16 април 2011 г.

 

 

Уважаеми дами и господа,

 

С настоящето изявление аз и други наши сънародници, живеещи извън пределите на България в Испания, Бразилия, Великобритания и САЩ, искаме да изразим своята позиция по отношение на наближаващите президентски избори.

 

Конституцията на Р. България е в сила вече двадесет години. В нея са установени изискванията към кандидатите за Президент на Републиката. Тези изисквания са дадени в член 93, алинея (2) от Конституцията, където изрично е записано:

 

„За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната”.

 

През вече далечната 1991 г., когато е приемана Конституцията, в тези изисквания може би е имало някакви, макар и минимални разумни основания. Днес обаче, двадесет години по-късно, ние с огорчение виждаме, че единственото, което се постига с този запис е дискриминирането на тази част от българската диаспора, която продължава да се интересува от ставащото в България и чиито представители са готови да се включат в политическия живот в страната.

 

Става дума разбира се, за меко казано съмнителните достойнства на изискването кандидатът за президент да е живял в страната (в България) през последните пет години. Очевидно е, че този текст представлява абсолютен анахронизъм, който по никакъв начин не отговаря на съвременните обстоятелства около мобилността на хората, динамиката на техните ангажименти и свободата на предвижване, с която те разполагат по технологични и политически причини.

 

Обикновено се атакува абсурдният начин по който се установява присъствието на съответния гражданин в България, което става чрез съответната регистрация по постоянен адрес. Ние обаче оспорваме изцяло необходимостта от подобен запис в Конституцията.

 

На първо място, възниква въпросът, защо трябва да бъде ограничавано правото да бъдат избирани за президент хора, които са български граждани по рождение, но са заминали в чужбина за да осъществят своите професионални, научни, творчески или бизнес амбиции ? Защо трябва да бъдат наказвани хората, които не са могли да осъществят мечтите и амбициите си в България и са били принудени да се подлагат на изпитания и стрес в непозната среда, без каквито и да са гаранции за постигане на някакви благополучни резултати ? Броят на българите в чужбина е седемцифрено число. Този брой вече е сравним с броя на българите живеещи в България ! И в Конституцията ни продължава да пише, че ако не си бил през последните пет години в България, нямаш право да се кандидатираш за поста на държавен глава !? За сметка на това, ако образно казано си чоплил семки и си се къпал в собствената си посредственост на територията на Отечеството ни, ти имаш пълното право да се отправиш към ЦИК с папка документи за кандидатстване под мишница.

 

Всеки разумен човек разбира, че когато говорим за кандидати за президент, които не са били в България през последните пет години, разглеждаме възможността да се кандидатират хора с много високи качества, а не просто някой на когото му е хрумнало, че „може да се пробва”. Ако беше жив, Джон Атанасов не би могъл да се кандидатира за президент на Р. България.

 

Но да не отиваме толкова далече във времето и историята. В наше време, днес, г-жа Кристалина Георгиева също не би могла да се кандидатира за президент. Обстоятелството, че е била на изключително висок и престижен пост в Световната банка, по неочакван начин спира възможността тя да се кандидатира за държавен глава, макар че много хора биха я подкрепили безрезервно. Още по-абсурдното е, че ангажиментите на г-жа Кристалина Георгиева в Световната банка са донесли престиж не само на личната й биография, но и на страната ни. И сякаш точно затова, г-жа Георгиева е наказана със забрана да поглежда към президентския стол.

 

Така стигаме до втория въпрос. Случайно ли е, че никой от управляващите не желае за секунда да се замисли колко абсурдно е анахроничното изискване, за което става дума ? На кого е изгодно, хора с изключителни качества и международно признание да не могат да бъдат дори предлагани за поста на държавен глава ? Примерът с г-жа Кристалина Георгиева е изключително нагледен. Той сам по себе си е въпрос към министър председателя на нашата държава, която хората от ССИ много удачно наричат „министър председателска република”.

 

Не  е ли твърде удобно за г-н Бойко Борисов да търпи подобни гнили, отдавана загубили основание и смисъл текстове в българската Конституция ? Не е ли крепенето на подобни напълно „изкуфяли” конструкции в основния ни закон, следствие от неистовото желание на г-н Бойко Борисов да се спаси в сградата на президентството от задалата се на хоризонта политическа катастрофа на управляващата формация, нарекла се претенциозно ГЕРБ ?

 

Не пречи ли г-жа Кристалина Георгиева на президентските мераци на г-н Бойко Борисов, дори само с простия факт на съществуването си ? Не е ли всичко това в основата на НЕжеланието на г-н Бойко Борисов и на ГЕРБ да премахнат от Конституцията позорни текстове, за изличаването на които вероятно би гласувало подавляващото мнозинство от народните представители ?

 

Някой би казал, че употребявам силни думи за един (все още) конституционен текст. А защо е необходимо да продължаваме с двадесет годишното лицемерие около член 93, алинея (2) от Конституцията, за който всеки малко от малко интересуващ се от историята на България човек знае, че е написан по поръчка за елиминирането на конкретни лица от президентската надпревара в края на двадесетия век ?

 

Изискването да си български гражданин по рождение е формулирано за да се предотврати евентуалното кандидатиране на Андрей Луканов за президент. Изискването да си навършил 40 години е написано персонално за д-р Константин Тренчев, чиято евентуална кандидатура е плашела доста хора (и сини и червени) по онова време. И накрая, оспорваният от мен и от моите съмишленици текст, изискващ пет годишно пребиваване на територията на Р. България е написан лично за самия Симеон Сакскобургготски. На този текст дължим историческият куриоз – цар, станал републикански министър председател.

 

На кого е нужно да поддържаме подобен законодателен мухъл в Конституцията на Р. България ? На тези, на които им изнася. На тези, на които това осигурява определен комфорт. На тези, на които е удобно, българите живеещи в чужбина да бъдат колкото се може по-отчуждени от българския политически живот.

 

Във връзка с изложеното по-горе, имам честта да заявя, че с това днешно изявление, ние – група български граждани, пребивавали дълго в чужбина и продължаващи да живеят там, даваме началото на кампания за премахване на позорното изискване за петгодишно пребиваване в страната на кандидатите за президент, съдържащо се в член 93, алинея (2) от Конституцията.

 

Ние ще направим всичко възможно да мобилизираме общественото мнение и вътре в България и сред диаспората, за да принудим спотаилите се управници да поставят на дневен ред промяна в Конституцията, която да ни освободи от коментираното по-горе нагласено, вредно, позорно и анахронично изискване. Политическият живот в страната трябва да се върне към реалността.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ssi
Категория: Други
Прочетен: 869878
Постинги: 141
Коментари: 355
Гласове: 2148
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031