Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2007 22:45 - Спомени от старо време. Пресконференция на ССИ по пробелмите на корупцията от 24 ноември 2005 г.
Автор: ssi Категория: Други   
Прочетен: 3433 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.04.2007 23:01




СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА

 

 

 

П Р Е С К О Н Ф Е Р Е Н Ц И Я

 

на тема: 

 

“БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА ЕДНА ГОДИНА

ПРЕДИ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ
КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”

 

София, четвъртък, 24 ноември 2005 г.

Пресклуб на БТА

 

 

image 

Пресконференция на ССИ на 24 ноември 2005 г. в залата на Пресклуба на БТА. От ляво на дясно: Барбара Пейдж - Робъртс, Теодор Дечев, проф. Нансен Бехар, Маргарита Чешмеджиева 

  

Стенографски протокол

(13,00 часа)

 

ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Уважаеми представители на средствата за масова информация, благодаря за вашия изключителен интерес. Не смеем да се облажаваме, че ние сме причината за него. Предполагам, че и предишната пресконференция е довела доста хора тук.

Искам да ви благодаря за вниманието и да представя участниците в днешната пресконференция.

Изключително уважаваният и ценен от нас проф. Нансен Бехар – председател на Консултативния съвет на Съюза на стопанска инициатива.

Госпожа Маргарита Чешмеджиева – главен асистент в Югозападния университет. Съюзът за стопанска инициатива и Консултативният му съвет я ангажираха, като експерт по проблемите на институцията на Омбудсмана в Европейския съюз, да направи едно изследване за нашите нужди. По-късно проф. Бехар ще ви каже за предстоящия тази вечер Консултативен съвет на Съюза.

Отдясно стои госпожа Барбара Пеидж Робърст, която е консултант на Съюза по международни програми.

Поднасяме своите извинения за това, че можем да бъдем малко отегчителни. Пресконференцията е заявена с продължителност от час и половина – до 14,30 часа, тъй като днес, само в очакваното, вероятно, от вас корупционно експозе ще има шест детайлно обяснени, подробни и изчерпателни случая. Ще се стремим да бъдем максимално синтетични, за да можете да зададете колкото трябва повече въпроси. Ние сме изцяло на ваше разположение.

Давам думата на проф. Бехар, който ще направи встъпление.


image

НАНСЕН БЕХАР:
Уважаеми приятели, колеги! Ние се познаваме с почти всички от вас.

Поводът за тази пресконференция е нарастващият интерес към дейността на някои работодателски организации и тази, която ние представляваме тук – Съюза за стопанска инициатива.    

Тази дейност на Съюза, която днес ще обсъдим на Консултативния съвет, който ще се състои от 16 часа в сградата на Съюза, е предизвикана от факта, че все повече говорим за приближаващия се момент, в който България трябва да стане член на Европейския съюз. Все повече се говори за това дали България ще изпълни клаузите, дали България ще успее да преодолее тези критични бележки, които бяха направени в Доклада, който вчера се прие с пълно единодушие в Европейския парламент.

Между критиките, които се отправят към България, една от най-сериозните критики е за продължаващия корупционен процес в нашата страна. Това не може да не безпокои всички. Това безпокои както политици, така и работодатели. И затова ние поставяме този въпрос в центъра на вниманието не само на тази пресконференция, но и на срещата на Консултативния съвет, която ще се проведе следобед.   

Само за информация, повечето от вас знаят, че в този Консултативен съвет участват видни политици, учени, дейци на бизнеса. Обикновено това е мястото, където се раждат някои идеи, някои предпоставки за по-нататъшното действие на Съюза.

Ние не искаме да правим сензации, не искаме да предизвикваме, в крайна сметка не сме следствен орган, не сме Следствие, не искаме да предизвикваме нездрав интерес в медиите. Ако искахме да направим това нещо, господин Дечев щеше да отиде направо в Прокуратурата да връчи папка с материалите от тези наши разследвания. Ние искаме да разкрием някои механизми, които позволяват в нашата страна да се осъществява корупционен процес. Тоест, от механизмите към системата. Оттам вече примерите могат да бъдат само примери, които ще дадат така да се каже канавата за този подход.

Следователно, като имаме налице тези механизми, които се прилагат за корупция на високо равнище, може би по-лесно ще могат да се разкриват и някои корупционни модели. 

В това отношение изключителна роля в България играе и може да играе институцията на Омбудсмана. Вие знаете, че имаме такъв, избран от Народното събрание. Води се спор дали той следва да се занимава с проблемите на фирмите, с корупцията и т.н. Затова ние поканихме госпожица Маргарита Чешмеджиева от Югозападния университет в Благоевград да ни разкаже как седи този въпрос в някои страни на Европейския съюз. И не само на Европейския съюз. Тоест, може ли да се вземе част от тази практика, която досега не се използва, за да се поведе борбата срещу корупцията.

Тук е също и госпожа Барбара Пейдж, която ще ни запознае с някои интересни примери за тази борба в европейските страни.         

Сега давам думата на господин Теодор Дечев, който ще започне нашата пресконференция.

image
 

ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Уважаеми представители на средствата за масова информация, първо, искам да подчертая, че данните, които ще бъдат изнесени сега, се изнасят не с целта злоумишлено да се причини вина на някой, па макар и нарушил закона. Тези примери трябва да обяснят мотивите ни ние да поискаме, както ще разберете впоследствие, промени в Закона за Омбудсмана и вземане на други институционални мерки за борба с корупцията.

Примерите, които ще бъдат дадени, са резултат от доста дълга работа на екип от Съюза за стопанска инициатива, на който аз в момента играя ролята на оторизиран говорител.

За нуждите на тези, които ще се почувстват уязвени от това, което ще бъде казано сега, искам да подчертая, че от присъстващите на масата на тази пресконференция отговорност за изнесеното нося само аз. Аз не ангажирам нито госпожа Чешмеджиева, нито проф. Бехар, а най-малко госпожа Робъртс с това, което ще стане след минута ваше достояние.

И така, защо отново се занимаваме с тази тема?

Много от вас помнят, че преди повече от година Съюзът за стопанска инициатива отново проведе една пресконференция, на която изнасяхме случаи на корупция, които могат да бъдат идентифицирани без използването на специални разузнавателни средства, както казахме тогава. Причината, ако мога да използвам тази метафора, е, че преди зазоряване винаги е най-тъмно. Знаете, че преди да се съмне, нощем е най-студено и най-тъмно. Една година преди присъединяването в Европейския съюз тези хора, които се облагодетелстват със сериозни нарушения на закона, измами, мошеничества, заобикаляне на законодателството, се чувстват фрустрирани от тази дата. Не че след нея няма да има корупция в България, но тази дата им изглежда като някакъв срок, до който трябва да се краде като за последно.

Силни думи употребявам и дано не изглежда духът много приповдигнат. Искам да ви уверя, че не демонстрирам някаква такава страшна гражданска позиция и смелост, безкрайно смели са само безкрайните глупаци. Но да правим каквото трябва, пък да става каквото ще. Защото няма как една корупционна схема да бъде разбита, ако тя не бъде направена публично достояние. За съжалени, друг начин няма.

Искам да подчертая, че през последните години много неправителствени организации имат много сериозни резултати в областта на количествената оценка на корупцията. Можем да поздравим “Коалиция 2000”, “Трансперанс Интернешънъл”. Те действително имат забележителни резултати. Но, както знаете, в социологията, освен количествени има и качествени изследвания. И сега аз ще ви представя случаи, които са моделни в областта на корупцията, и при които винаги съществува синергия било между злоупотребяващите и някакви хора, които са овластени. Съвсем не на най-високите нива винаги. Може да става дума просто за един обикновен служител на фирменото отделение на съда, или пък дори и със самите институции.

Пример 1.

Застрахователна компания “Енергия” години наред застрахова един голям дял от българската енергетика, стратегически, структуроопределящ сектор, без конкурс за обществена поръчка. Застрахова предприятия, които са 100% държавна собственост. На първо място в списъка е АЕЦ “Козлодуй”. Тази практика на няколко пъти е влизала в очите на различни овластени хора. Някои от вас дори си спомнят един народен представител, който беше сринат със земята, когато се осмели да попита какво прави “Енергия” в енергетиката. Сега обаче важното е, че вече много години наред тази компания продължава по един и същи начин, на базата на – подчертавам – извратено тълкуване на текст в Закона за обществените поръчки, да застрахова структуроопределящи обекти от икономиката, без конкурс или търг.

Казано по-просто, в Америка, когато човек нарушава закона и го хванат, той отива в затвора за много дълго. Особено, когато става дума за данъчно законодателство. Когато обаче човек заобикаля закона, поради познанията и интелигентността си, той е герой. Знаете, че има даже едно тълкувание на Върховния съд на Съединените щати, че не е патриотичен дълг да се плащат максимални данъци. Но в случая става дума не за интелигентно използване на вратичките в закона, а за извратено тълкуване на текст в Закона за обществените поръчки.

Миноритарното държавно участие – подчертавам миноритарното държавно участие – в компанията “Енергия”, дава основание на нейното ръководство години наред да върти една и съща сделка – застраховка без конкурс или търг за обществена поръчка.

Искам да подчертая, че сегашният министър на икономиката и енергетиката господин Овчаров, очевидно е добре запознат с този случай, защото ние знаем, че той е предприел мерки за изтегляне на държавното участие от Застрахователна компания “Енергия”. Това е една добра палиативна мярка, която ще лиши тази компания, примерно, догодина от основанието отново да се опита да пререди останалите 33 застрахователни компании без конкурс или търг. Това обаче не решава проблема. И на други места други фирми с миноритарно държавно участие се опитват да заобикалят по същия начин Закона за обществените поръчки.

Нямаме нищо лично против компания “Енергия”, но ги посочваме, защото те са моделен пример.

Не правя реклама на определено издание, но в последния брой на вестник “Капитал” има една прекрасна диаграма, която показва стремителното падане на данъците, платени от застрахователните компании през последната година. Става дума за повече от 20 млн. лв. Това се дължи на факта, че едни лобисти успяха да убедят народното представителство да отмени задължителните 7% корпоративен данък и да ги замени с данък върху печалбата. Е, да, но има компании, които са дъщерни дружества на свои майчини дружества в чужбина, където те абсолютно законно – подчертавам, абсолютно законно – изнасят печалбата си чрез презастраховане. Ноторен факт е, че от всяка една държава може да бъде изнесена печалбата на една застрахователна компания чрез презастраховане. Това е законно. Но, когато става дума за компания, която чрез свое дъщерно дружество, тъй като вие знаете кой е мажоритарният собственик на “Енергия” – това е една компания, която 78 на сто от нас обожаваме, която ще ни върне 100 млн. лв., и която е на наша страна, та този мажоритарен собственик просто изнася цялата си печалба чрез презастраховане в своето майчино дружество. И резултатът е илюстриран на страниците на периодичния печат.

Ние не възразяваме срещу законната част на тази схема, възразяваме обаче срещу нарушението, което се извършва от дъщерното дружество “Енергия”, което, за последен път повтарям, че застрахова без конкурс или търг за обществена поръчка, изопачавайки законодателната основа.

Вие знаете, че обществените поръчки са огромен проблем. Знаете, че дори Американската агенция за международно развитие (USID) похарчи големи средства, за да се приеме нов Закон за обществените поръчки. Въпреки всичко няма сила, която да спре ентусиазма на някои хора.

За да приключа с казуса “Енергия” искам да ви кажа, че този, който желае да се отдаде на по-задълбочено журналистическо проучване, би могъл да изиска по Закона за достъп до информация публична информация от Министерството на икономиката и енергетиката протокол на бившето Министерство на енергетиката и енергийните ресурси № АДм/323 от 7 декември 2004 г. Този протокол съдържа, според нашата информация, решението, въз основа на което “Енергия” се изживява едва ли не като монополист в застраховането в енергийния сектор.

Приключихме с казус 1.

Преминаваме към казус 2 – как могат да ви откраднат фирмата чрез използване на съществуващото законодателство. И с малки хитрини фирмените отделения и “Държавен вестник”. Два примера, които несъмнено ще ви развеселят. Схемата е една и съща.

В страната има огромен брой фирми, в които има остатъчен, много миноритарен държавен дял – 2%, 4%, 6%. Вие приватизирате някаква фирма, инвестирате в нея, развивате я, произвеждате продукт. В един момент специализирани експерти в тази област, тъй като тук става дума за масова практика, изкупуват миноритарния държавен дял, най-често по цена 1 ст. плюс номинала, най-често с някаква връзка в Агенцията за приватизация, и те стават ваши съсобственици, съакционери със силно миноритарен дял, но за сметка на това с много добър апетит.

Следващата стъпка е свикване на общо събрание. Незнайно как вие, като мажоритарен акционер, не сте уведомен. Но за сметка на това някъде там, в “Държавен вестник”, в някакво кьоше се появява съобщение за общо събрание, което, забележете, примерно, се провежда в неделя в 6 часа сутринта.

Такъв е впрочем случаят с предприятието “Автотранс сервиз” на уважавания от нас и временно изпълняващ длъжността заместник-председател на Съюза, господин Камен Михайлов? Много добре познат на вас бизнесмен. Предприемчиви хора изкупуват едно миноритарно дялче, което е 2%. Не, извинявам се, 16% от капитала. Той има 84%, отсрещната страна има 16%. И започва операция “Превземане на дружеството”. Тук се разиграва благоприятният сценарий. Собственикът на мажоритарния дял е вещ човек, следи си нещата и успява овреме да пресече амбициите на крадците. Защото какво става, когато се свика това събрание? В 6 часа сутринта се констатира, че няма кворум.  По закона се изчаква един час до 7 часа. В седем часа се увеличава капиталът на дружеството и в понеделник вие знаете, че вече нямате фирма. Само че в конкретния случай бързо е реагирал собственикът, взел е някакви мерки и е успял да пресече увеличаването на капитала, назначаването там на нов мениджмънт и т.н. Неща, които, между другото, се случиха във фирмата “Антикороза” – Кнежа. Където хората два месеца се бориха, докато изгонят натрапниците, но през това време им изнесоха половината движимо имущество от фабриката.

Тогава обикновено рекетьорите задействат План Б. План Б означава тотален психологически и съдебен тормоз. Всяко ваше действие се обжалва в съда. Всяко решение на общото ви събрание се обжалва в съда. Господин Камен Михайлов, примерно, не е могъл да завери в съда годишния си отчет, независимо че това не е изискуемо по закон, но той го прави всяка година, просто защото носителите на миноритарния дял са били така любезни да блокират по съдебен ред това действие.

След като вие бъдете доведени до ръба на нервна криза, тогава се появяват едни благообразни адвокати. И тези благообразни адвокати ви казват: “Абе, вижте какво, знаем, че имате ядове, защо не вземете да го изкупите този дял?”. Е, вярно е, те са ги купили по 1 лв. и 11 ст., както е в случая с господин Михайлов, хайде, ще ви ги дадем по 17 лв. След малко ще ви кажа за един случай, където е закупено за 1 лв. и 1 ст. и се продава по 50 лв.

И когато отсрещната страна, както в случая господин Михайлов, ако не се лъжа има 6 хил. акции, 6000 акции по еди-колко си хиляди лева, вижте само с едно свикано общо събрание, както казват руснаците “Левым путьом”, колко парички може да изкара човек, ако се занимава с въпроса професионално.

Аналогичен случай, този път с чуждестранен инвеститор – “Фолксваген груп”. Дъщерната фирма на “Фолксваген груп” – “Грамер”, която е купила един обособен участък от завод “Чавдар” в с. Трудовец (бившият цех “Победа”), където се произвеждат седалките за автомобилите “Фолксваген”, стават жертви на абсолютно същата схема, само че този път им се искат по 50 лв. срещу акция, която е купена за 1 лв. и 1 ст. Те са доведени в същото състояние на нервна криза и отново при тях се явяват едни симпатични благообразни, законосъобразни адвокати, които им предлагат да им посредничат, за да се осъществи сделката. Тоест, и тук е задействан План Б. Както уточнихме, План А беше сработотил в “Антикороза”, където хората после си търсеха имуществото, след като влязоха обратно.

И какво е характерно за подобен род специалисти? Това са фирми, които на някои от тях многократно са се опитвали да им вземат лиценза, както е случаят с “Брокерс груп”, които посредничат на господин Михайлов да си купи собственото предприятие на 17 пъти по-висока цена. Сега “Брокерс груп” се нарича Агенция за инвестиции и консултации. Както, примерно, пък “Фолксваген груп” са били изнудвани от фирма на име “Мелон”, която в момента си има някакво друго име, което се извинявам, че не мога да възпроизведа в момента. Но трябва да ви кажа, че това е такъв психологически тормоз, такъв стрес, нанася такива загуби на работата, че хората действително биват довеждани до такива неадекватни състояния.

Няма да повярвате, това не е виц за последната страница, аз научих за случая с “Фолксваген груп” от игумена на Гложенския манастир отец Панкратий, при когото бяха отишли да се оплачат собствениците на “Грамер”. Хората са епитропи, спонсори на манастира. И когато за 51-ви път им е било оспорено в съда и не са можели да извършат там определени действия, и са им предложили да си изкупят акциите на 50 пъти по-висока цена, тогава те споделили с отец Панкратий. От него ние научихме за този случай, който не е приключил.

Не е приключил впрочем и случаят с “Автотранс сервиз” на господин Камен Михайлов. Там благообразните адвокати продължават да преговарят. И ние ги гледаме специалистите – един ден “Брокерс груп”, която после се преименува на Агенция за инвестиции и консултанти, друг път се появява кантората “Събев и съдружници”. Абсолютно законна дейност – те посредничат. Само че дали те и не консултират тези, които извършват тази дейност?

И, за да не мислите, че само миноритарните акционери тормозят мажоритарните, сега ще ви кажем пример пък на човек, загубен в съдебната система, не в превода, в съдебната система. Той седи зад вас – господин Кольо Стратиев от Харманли, който беше доведен до състояние на разорение, тоя път от мажоритарния акционер.

Случаят е прост. В гр. Харманли има едно предприятие “Харманлийска керамика”. В това предприятие в началото на прехода, когато се е задала на хоризонта масовата приватизация, има един чисто нов цех за тухли, който все още не е произвел нито една тухла. Той е готов, завършен, извършени са пусковите наладки и ако не днес, утре трябва да тръгне. Когато започва приватизацията, господин Стратиев, въз основа на един познат ви член, че който е бил наемател, а той е наемател на едно обособено парче от предприятието, което е по-голямата част от него, поисква да закупи цялото предприятие. Отказва му се, забележете, от Агенцията по приватизацията с мотива, че ако той закупи тази обособена част, той ще блокира новия цех, високопроизводителен, за тухли. След това идва масовата приватизация. Едни други хора, за съжаление много уважавана за мен досега холдингова компания, тогавашният Българо-холандски приватизационен фонд, сега Българска холдингова компания, заедно с Фонд “Света София” (Фонд “Света София” с доста по-малък дял) купуват предприятието. Назначават Съвет на директорите.

Междувременно, господин Стратиев си купува около 10% от предприятието по пазарна цена акциите, а не по номинал плюс 1 ст. Но докато той става съсобственик и миноритарен съакционер, хората нарамват новия цех и го изнасят в Русия, и го продават. На пръв поглед нищо незаконно. Те са си мажоритарни собственици, те са си Съвет на директорите, ако искат ще го предадат на вторични суровини. Е! Само че, оказва се, че това действие Съветът на директорите е извършил на петата година от своето управление, при положение, че мандатът му е тригодишен. За тези пет години той нито е освобождаван от отговорност, нито е провеждано общо събрание, за да се даде отчет. Просто на петата година незаконният Съвет на директорите пред очите на цялата правосъдна система продава целия цех в Русия. И когато господин Стратиев отива да попита: “Абе, какво стана с парите? Дали пък няма и на миноритарните акционери нещо да дадете?”, те казват: “О, ти питаш и за парите? Ти си под наем тук. Има една клауза в приватизационния договор, че в случай на приватизация може да бъде разтрогнат наемният договор. Вън, напусни предприятието!”.

“Ама, чакайте бе, хора, тук ми е бизнесът. Аз съм ваш съакционер!”. – “Вън!” Пристига РДВР – Харманли и господин Стратиев се озовава на улицата, като част от имуществото му остава в завода неописано. Както се сещате, след дълга сага с Военна прокуратура и пр., и пр., и пр., в крайна сметка той успява да си прибере само част от имуществото и не по-голямата.

След това следва една безкрайна сага. Всеки от вас, който се интересува от конкретния случай и ми даде личен е-мейл, ще му изпратя описа на случая в електронен вид. С всички събеседвания с Полиция, Военна прокуратура, Първа инстанция съд, Втора инстанция съд, писма до Министерството на регионалното развитие, което също е миноритарен акционер, белким си погледне с остатъците от имота какво става. Мълчание! Господин Стратиев е разорен. Е, сега, намират се някакви добри хора, които са готови да му помогнат, за да се опита, примерно, да изкупи това предприятие, което общо взето собствениците водят към съсипня. Но до този момент, доколкото знам, той няма никакъв опит в тази насока, а щетите, които са нанесени на самото предприятия и на миноритарните акционери, са огромни.

И, за да не кажете, че се занимаваме с кокошкарски работи, ще се прехвърлим на тучната нива на комунално-битовите услуги, така наречените ютилитис, на територията на Софийското водоснабдяване. Само че – изненада. Няма да става дума за концесията. С концесията горе-долу знаем какво ще се случи. Тя ще бъде предоговорена. Новият кмет ще постави условия, отсрещната страна ще се пазари, ще се споразумеят и бих казал, че това ще бъде благоприятният изход за Столичната община, защото, уверявам ви, че така, както гледаме, тя не разполага с пари дори да си плати арбитража във Виена, ако започне да се решава въпросът конфликтно.

Само че докато хората се занимават с видимата страна на този проблем, една дружина ентусиасти продължават да богатеят и то по начин, който предизвиква у мен искреноо и неподправено уважение. Аз съм писал в живота си най-различни текстове и съм получавал най-различни хонорари – от много малки, до много големи. Но никога в живота си за един лист формат А4 не съм получавал 835 хил. лв. Става дума за “Омонит” – близка до сърцето на всички ни компания.

Как се появява “Омонит” на сцената – честно казано не смеем да говорим, защото ще вземем да допуснем някоя неточност и ще вземат да ни осъдят. Но като стара градска легенда се разказва, че в началото просто общината търсила трима експерта, които да наглеждат какво прави концесионерът. И в един момент някой – кой ли? – от управата на общината, казва: “Абе, по-лесно е да общуваме с фирма, отколкото сега да ги назначаваме, да правим договори с тях, ще им измисляме длъжностни характеристики...”. И тогава се появява фирмата “Омонит”. До този момент с нищо неизвестна на водния сектор.

На мен първото ми образование е строително инженерство. Ако бях кмет, сигурно щях да си помисля или да привлека някаква наистина фирма с опит, или да помоля Хидротехническия факултет на тогавашния ВИАС, сега Университет за архитектура, строителство и геодезия, или да се обърна към НИС, или да се обърна към “Водоканал проект”, или към Институт по водни проблеми, към който и да е, но не към някаква фирма, която се е сформирала ад хок, защото, виждате ли, било по-лесно да се общува с фирми. И започва едно консултиране, което се движи по едни цени 2001 г. – 696 хил. лв., в 2002 г. – намаление – 612 хил. лв. В следващата година обаче цената хвръква над 920 хил. лв., защото има и едно ДДС. И последно за 2005 г. имаме доказано, че са платени 866 хил. и 800 лв.

Искам да уверя тези, които биха желали да се занимават аналитично със случая и да влизат в нюанси, мога да раздам пет папки. За толкова ми стигна времето, тъй като скоричко ги получихме документите. Както разбирате, и на нас не ни е лесно да събираме такава информация, хората си пазят хляба. Но, намериха се къртици и в администрацията, и на друго място, и дойдоха едни документи, които би трябвало да бъдат публична информация. Единственото, което не се съдържа в тези папки, са копията от платежните нареждания и фактурите, които ние притежаваме и съхраняваме на надлежно място. За всеки трансфер има по два документа. А тук, в тази табличка си пише всичко – проектобюджет от общината, одобрен бюджет от общината, платено от “Софийска вода”. Забележете – плаща “Софийска вода”. Общината пише едни назидателни писма на “Софийска вода” и “Софийска вода” плаща, та й плющят ушите. Смее ли да не плаща? И пише и банката, и банковата сметка, и датата, на която са извършени преводите.

Всеки би казал: “Ами, трябва да има някакъв мониторинг, защо говорите, че това не е редно?” Да, трябва да има мониторинг, но тази фирма живее прекрасно години наред без търг и без обществена поръчка. За разлика от “Енергия”, които поне са си дали труд да измислят някакъв такъв маскиран аргумент защо застраховат без обществена поръчка, тези добри хора нямат никакъв аргумент.

За пискюл на всичко те продължават да се борят да останат да правят мониторинга и след създаването на водния регулатор. ДКЕР стана ДКЕВР. Вие сте свидетели на всички наши баталии с проф. Шушулов около тока, парното, становището на Икономическия и социален съвет. И ето на сега – изненада! Оказва се, че ДКЕВР имат една дълга кореспонденция в общината, с която обясняват, че вече тези дейности, които се дублират с държавния орган, не бива да се плаща за тях, тъй като просто данъкоплатците плащат на “В”-то от ДКЕВР. Обаче междувременно, докато ние с вас се чудим да гласуваме ли или не, и ако случайно гласуваме – за кого, в този период, n-тия по ред кмет, временно изпълняващ длъжността, е бил изнасилен да подпише там за още някой и друг месец.

Тоест, както е казал поетът Смирненски в едно стихотворение за един български държавен мъж: “Кокалът държа го мъжки, и доде кат вас го не огриза - няма криза”. И кокалът не се пуща. Оказва се, годишният бюджет на тази компания “Омонит” е от една страничка, една табличка, а отчетът на бюджета е също една страничка, която се състои от следните текстове:

Заглавие “Отчет на бюджета на “Омонит” за еди-коя си година”.

Текст, по-голямата част: “Принципи, на които се основава бюджета”.

Финално изречение: “Изпълнихме бюджета успешно”.

Подпис и печат.

И молба: Приведете 800-900 хил. лв. за полза на гладуващите от консултантския бизнес.

Както виждате, голямо разнообразие. И аз ще завърша с пример от местното самоуправление, за да не бъде подминато и то като хранителна среда за осъществяване на такива комбинации.

Общинският съвет в Перник, както всеки общински съвет, всяка година приема транспортна схема на общината, обявява търгове и конкурси кой коя линия ще изпълнява. Дотук всичко е както трябва да бъде. Но оказва се, че в Общинския съвет има един общински съветник, който е собственик на бившето общинско предприятие, което се казва, ако не се лъжа, “Пътнически превози”. Инженер Васев, познат сред транспортния бранш в града като “мистър пътнически превози”. Този човек държи скромно 67% от пазара на превозите в Пернишката община. Съгласно Закона за защита на конкуренцията той отвсякъде се намира в състояние на господстващо положение на пазара, което означава, че на него много строго му се забранява да злоупотребява с това положение. Той злоупотребява не само с положението си, но и с положението си на общински съветник. Ей така, както си заседава Съветът, и той се озовава шеф на комисията по критериите как ще се провеждат конкурсите и търговете за изпълнение на транспортната схема. Ама, бил заинтересовано лице, ама бил господстващо положение – кой го интересува? Той е наш другар или наш господин – не мога да уточня как точно кой го зове. Обаче истината е, че човекът заема тази длъжност и започва да пише едни критерии, от които човек много сериозно се смущава.

Ще ви кажа в самото начало как са били. После с цената на огромни усилия, наши скандали, интервенции в Съвета се измениха мъничко. Ако вие сте превозвач и сте купили нов автобус, за един нов автобус ви се дават три точки. Ако вие сте превозвач и сте преустроили стар автобус, да могат да се качват инвалидни колички на него, за което плащате около 8 хил. лв. по фактура – две точки. Ако вие сте превозвач и имате в автобуса си разговорна уредба с микрофонче и високоговорителче, ви се дават също две точки. На това място публиката избухва в аплодисменти, защото всички знаят, че господин Васев има голям брой стари автобуси, тип нафтова печка, които изобщо няма намерение да пригажда за инвалиди, но за сметка на това на всички им е сложил високоговорителчета и микрофончета.

И когато останалите десет компании, които работят в Перник, които се прехранват върху 33% от пазара, за разлика от добрия човек с неговите 67%, изпищяват, той им казва назидателно: “Не сте вие хората, които ще определят критериите. И, за да разберете това, ето това там, дето сте преустройвали автобуси, става от две точки на една точка”.

И тук избухна скандалът, защото за лош късмет се оказа, че по-голямата част от тези микрофирми, дето балансират на пазара, са наши съюзни членове и т.н. И се започна една война с инж. Васев. И на председателката на браншовия Съюз за стопанска инициатива в транспорта в Перник госпожа Магдалена Милтенова й дават цели три минути да защити тезата си пред Общинския съвет. Огромно постижение! С незначителни козметични промени, каквото трябваше да стане – стана. Господин Васев пак си държи 67-те процента. И до края си беше шеф на комисията. И си ги написа критериите. Когато ги вкараха в Общинския съвет, той каза: “Аз, понеже съм заинтересовано лице, няма да гласувам”.

Тук би трябвало да се дава “Нобел” за фарисейство, или “Златен скункс”. Не знам какво. Но виждате какво става. Един отива и се оплаква на Господа. Друг се чуди какво да прави, като господин Стратиев, и се изгубва в съдебната система. Трети преговаря с някакви да си изкупи акциите по 50 пъти по-висока цена. Четвърти се подиграва с още 33 компании и под носа им си застрахова без обществена поръчка. Пети за един-два листа, хайде да не е един, два да са, формат А4, получава 800 хиляди лева. Както разбирате, дори високо търпеливи хора като нас трудно вече понасят подобни издевателства.

Не е работа на работодателските организации да се занимават с аналитични, задълбочени изследвания върху социологията на корупцията. По принцип философията на работодателските организации е те да бъдат максимално безконфликтни, защото, накърнявайки интереса на един или на друг, могат волно или неволно да накърнят интересите на членовете си. Но в конкретния случай мисля, че ви разказах случаи, които действително смайват със своята откровена наглост. Повярвайте ми, аз тук ще прекъсна, въпреки че съм ви безкрайно благодарен за това колко внимателно, толерантно и търпеливо ме слушахте. Ние не искахме да стигаме до това положение, особено след миналогодишните ни патила около миналата пресконференция.

Предполагам, че ще захраним сега съдебната система с не знам колко дела, заведени срещу нас и срещу мен лично. Но отново ще повторя – правим каквото трябва, пък да става каквото ще. Не може да се разбие една корупционна схема, без да й бъде дадена гласност. Тези фрапиращи случаи станаха причина ние да се замислим какво може да се направи институционално не да реши проблема, но поне мъничко да го подобри. И една от идеите ни беше да поискаме Омбудсманът да може да се занимава и с фирмени въпроси, без значение дали става дума за физически или за юридически лица.

И тук вече давам думата на останалите участници в днешната пресконференция, които, отново подчертавам, нямат никакво отношение към изнесеното от мен, за което аз единствен нося пълната отговорност.

Връщам думата на проф. Бехар.

НАНСЕН БЕХАР: Както виждате, вече нещата излизат извън рамките на тази дребна корупция, която също е вредна и отвратителна – корупцията спрямо данъчния агент, спрямо лекаря или чиновника. Тук става въпрос за схема, която източва пари, които в крайна сметка всички ние плащаме. Защото, когато “Софийска вода е рекетирана по този начин, тя прехвърля това по определени начини върху потребителя в крайна сметка.

На мен ми направи впечатление това, че отчаяни от тези корупционни схеми хора са отишли да се оплакват при игумена на Гложенския манастир. Значи, след като никой не може да помогне, Господ може би ще помогне за борбата с тези корупционни прояви.

И тук изниква ролята на Омбудсмана. Може ли, трябва ли той да се занимава с тези въпроси. И затова с удоволствие предоставям думата на д-р Маргарита Чешмеджиева, която ще ни изясни някои неща.


image

МАРГАРИТА ЧЕШМЕДЖИЕВА:
Главното предназначение на институцията Омбудсман е свързано именно с наблюдение и контрол на злоупотребите на действащите държавни институции и органи, които нарушават с корупция и произвол правата и свободите на гражданите. За съжаление обаче, според Закона за омбудсмана в България, институцията Омбудсман защитава правата само на гражданите. Юридическите лица са изключени от кръга на субектите, които имат право да се обръщат към него. Неоснователно е ограничен кръгът на лицата, които могат да подават жалби и сигнали пред Омбудсмана, тъй като по този начин се нарушава все пак конституционно установения принцип на равнопоставеност на всички субекти – както на юридическите, така и на физическите лица.

При приемането на закона са изтъкнати основанията за изключване на юридическите лица от сферата на лицата, които могат да подават жалби, като е изтъкнат доводът, че институцията Омбудсман ще бъде затрупана с прекалено много жалби. Обаче световните тенденции показват, че все повече се разширява кръгът на лицата, имащи право да подават жалби до омбудсмана. Швеция е първата страна, в която още през 1809 г. е установена институцията. Всички физически и юридически лица имат право да подават жалби. Дори съществуват страни, в които и неперсонифицираните образувания също са включени в кръга от органи, имащи право да подават жалби до Омбудсмана.

Швеция, Испания, Полша, Германия, Италия, Канада – във всички тези страни до Омбудсмана имат право да подават жалби физически и юридически лица. Дори и пред Европейския омбудсман – институция, която започва да функционира от 1995 г., също не се прави разлика между физическите и юридическите лица. Както физическите лица, така и фирмите, имат право да подават жалби до него.

Надяваме се, че след като заработи институцията Омбудсман в България, кръгът на субектите ще бъде разширен и в по-нататъшни промени в закона и ще се включат и юридическите лица в обсега на дейност на Омбудсмана.

Благодаря ви.


(Продължава в следващия постинг)




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ssi
Категория: Други
Прочетен: 1564618
Постинги: 141
Коментари: 355
Гласове: 2148
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031