На 23 март 2007 г. в град Казанлък се състоя Общото събрание (Трети конгрес) на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). По-долу представяме пълния текст на отчетния доклад на Управителния съвет на Съюза, който съвсем не беше издържан в достолепния, канцеларски и приспивен стил, познат ни от недалечното минало.

ОТЧЕТЕН ДОКЛАД НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА

 

 

Уважаеми членове на Съюза за стопанска инициатива,

 

Позволете да изразя своето удовлетворение, виждайки Ви днес събрани в град Казанлък за общото събрание на Съюза – неговия Трети конгрес. През 2003 г., ССИ организира един изключително импозантен конрес в София, който направи силно впечатление на институциите и на социалните партньори. В зала № 1 на НДК се събра почти пълния членски състав на Съюза за стопнаска инициатива – повече от 3000 представители на малки, средни и микро- предприятия, както и голям брой самонаети. Днес, 23 март 2007 г., подобен церемониал не е необходим. За периода между двата конгреса, ССИ укрепи репутацията си на автентичен представител и защитник на  малките, среднити и микро- предприятията, на представителна на национално ниво работодателска организация, уважавана високо и от социалните партньори – работодателски и синдикални организации и от държавните институции. През изминалите повече от три години, ССИ на два пъти председателства Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Използувайки пестеливо финансовите ресурси, предоставени от ядрото на съюзното членство, собствените си приходи и значителен по обем доброволен труд на на членове и съмишленици, ССИ покри широк периметър от дейности, предвидени от Кодекса на труда и от Устава на Съюза.

 

 

І. Състояние на структурата на ССИ.

 

Четиридесет и осем часа преди началото на Конгреса на ССИ, в базата данни на Съюза, в която се вписват и класифицират всички членуващи фирми с поне един нает работник са регистрирани 2088 фирми с брой заети работници и служители на трудов договор – 88026 души. Тези числа ясно илюстрират ръста на интереса към ССИ, като трябва да се има пред вид, че в Съюза членуват още повече от 2500 фирми без наети работници и самонаети.

Показателно е разпределението на фирмите – членове, имащи един и повече заети работници и служители.

В ССИ членуват:

503 фирми с един до четири заети.

304 фирми с пет до девет заети.

408 фирми с десет до деветнадесет заети

873 фирми с повече от двадесет заети

Вижда се, отражението на прословутите дискриминационни критерии за представителност, заложени в Кодекса на труда през 2001 г. – необходимостта представителните организации на работодателите да имат поне 500 фирми с повече от 20 наети на трудов договор и осигурени работници и служители в тях. Несъмнено, този текст в Кодекса на труда се е отразил върху активността на местните структури на Съюза, както и на централното ръководство, които са положили значителни усилия за да привлекат повече фирми с повече от 20 заети. От друга страна,вън от всяко съмнение е влиянието на ССИ сред малките и микро- предприятията. Може отговорно да се каже, че членството на някои по-големи компании в Съюза за стопанска инициатива се дължи на неговата реално съществуваща, добре развита мрежа срад малките и средните предприятия.

Интересно е и разпределението на фирмите, членуващи в Съюза по отрасли в съответствие с Националния класификатор за икономическите дейности – НКИД. То е както следва:

Селско, ловно и горско стопанство. Рибно стопанство – 106 фирми.

Добивна промишленост – 1 фирма.

Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия – 153 фирми.

Производство на текстил и изделия от текстил. Производство на облекло – 122 фирми.

Производство на лицеви кожи и изделия от тях. – 14 фирми.

Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели – 31 фирми.

Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон. Издателска и полиграфическа дейност. – 46 фирми.

Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво. Производство на химични вещества, химични продукти и химични влакна. – 24 фирми.

Производство на изделия от каучук и пластмаси – 30 фирми.

Производство на продукти от други неметални минерални суровини. – 42 фирми.

Металургия и производство на метални изделия, без производство на машини и оборудване. – 48 фирми.

Производство на машини и оборудване, без производство на електро- и оптично оборудване. – 42 фирми.

Производство на електро- и оптично оборудване. – 35 фирми.

Производство на превозни средства – 3 фирми.

Преработваща промишленост, некласифицирана другаде – 35 фирми.

Снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода – 6 фирми.

Строителство – 226 фирми.

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството. – 458 фирми.

Хотели и ресторанти – 89 фирми.

Транспорт, складиране и съобщения – 126 фирми.

Финансово посредничество – 39 фирми.

Операции с недвижимо имущество, наемодателска дейност и бизнесуслуги – 51 фирми.

Държавно управление и отбрана. Задължително обществено осигуряване – 37 общински администрации, членуващи в ССИ в качеството си на работодатели.

Образование – 44 фирми, учебни заведения и университети.

Хуманно здравеопазване и социални дейности – 72 члена.

Други дейности, обслужващи обществото и личността – 208 фирми.

 

Вижда се мощното присъствие на ССИ в строителството, в сферата на цялата гама на услугите, на транспорта, както и на образованието и на хуманното здравеопазване. Капитал на Съюза са и членуващите в него общински администрации.

 

Можем да дадем точни данни и за териториалното разпределение на членовете на ССИ по планови райони:

Северозападен планов район – 216 члена

Северен централен планов район – 309 члена

Североизточен планов район – 178 члена

Югоизточен планов район – 172 члена

Южен централен планов район – 436 члена

Югозападен планов район – 170 члена

София – област – 116 члена

София – град 491 члена

 

Вижда се, че териториалното разпределение на членството в ССИ следва общата икономическа логика за цялата страна – убедително превъзходство на София – град, Южен централен планов район и на Северен централен планов район. Видимо е изоставането в Североизточен планов район. В Северозападен планов район е извършена голяма по обем организационна работа и по ангажираността си в Съюза, фирмите от него дори изпреварват Североизточен район, въпреки очевидното превъзходство на последния в макроикономически и в демографски контекст.

Като интересен индикатор на организационното развитие на ССИ в териториален план можем да използуваме изграждането на клоновата мрежа на Центъра за професионално обучение. ССИ разполага с динамична развиващ се Център за професионално обучение с клонове в София, Костенец, Долна баня, Пловдив – два броя, Велико Търново, Шумен, Враца и Монтана. Клоновете на Центъра са създадени в сътрудничество с енергични местни дейци на ССИ, повечето от които ръководят и динамично развиващи се предприятия.

Спрямо 2003 г., броят на браншовите организации в ССИ се удвои, а броя на покритите предприятия, организирани в браншови структури рязко се повиши.

1. Асоциация “Български пипер”

2. Национална асоциация на хмелопроизводителите

3. Национална строителна федерация

4. Сдружение на  производителите на сухи строителни смеси

5. Асоциация на геодезическите фирми

6. Българска  асоциация  на  консултанските фирми в железопътното строителство

7. Национална асоциация на строителите на  жилища в  България

8. Асоциация на газоразпространителите

9. Българска асоциация на регионалните медии

10. Асоциация за развитие на информационните технологии

11.Българска асоциация за селски и екологичен  туризъм

12.Асоциация на лицензираните информационни посредници

       13.Асоциация на българските кабелни оператори

       14. Браншова камара на таксиметровите водачи и превозвачи

       15. Сдружение”Съюз на фирмите за охрана и  сигурност”

16. Българска национална браншова камара “Охранители и детективи”

       17. Асоциация за инфраструктурно развитие

18. Асоциация на тържищата в България   

19. Асоциация  на  предприятията за  безмитна търговия

20. Асоциация за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ)

21. Българска асансьорна индустриална асоциация (БАИА)

22. Сдружение на управители и лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ

23. Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта

24.Сдружение на шивашките производители “ДЕБА”

25. Съюз на зъботехниците в България

26. Асоциация на малката авиация в Република България

27. Сдружение “Собственици и предприемачи на търговски обекти”

28. Браншова асоциация “Дограма”.

 

 

ІІ. Представянето на ССИ в институциите на социалния диалог.

 

            Участие в НСТС.

 

Представянето на ССИ в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) беше подчинено на следвана политика на защита на интересите на малките, средните и микро- предприятията. През втората половина на мандата на НСТС, в делегацията на ССИ беше включен председателят на Националната занаятчийска камара – г-н Рангел Чолаков. Това беше знак от страна на УС на ССИ за продължаване на сближаването между Съюза и НЗК, началото на което беше документирано с нарочно писмено споразумение между двете организации. Благодарение на това споразумение, ССИ беше приет за член на UEAPME – Европейският съюз на занаятчиите, малките и средните предприятия – представителна работодателска организация на ниво Европейска комисия. По този начин, работодателските организации от България, които членуват в представителни на европейско ниво работодателски структури станаха две – БСК, която членува в UNICE и ССИ, който членува в UEAPME.

С приемането на Р. България в ЕС, членството в UEAPME се превръща в незаменим, мощен инструмент за участие при формирането на различните европейски политики по отношение на целия спектър проблеми на икономиката и социалния диалог, които представляват интерес за нас.

Споразумението между ССИ и НЗК разпредели приоритетите между двете организации в рамките на съвместната дейност и общите проекти по линия на UEAPME. Споразумението беше депозирано в централата на UEAPME в Брюксел, където направи силно впечатление с безпрецедентно позитивния си за нашите географски ширини характер.

 

Участие в отраслови и браншови съвети.

 

Представянето на ССИ в тристранното сътрудничество на браншово и отраслово ниво в съответните отраслови и браншови съвети през целия разглеждан период се движеше възходящо. ССИ трайно влезе в отрасловия съвет към Министерството на транспорта и към системата от подотраслови съвети към него. Браншови орагнизации на Съюза са представени в подотрасловия съвет по автомобилен транспорт и по железопътен транспорт. Очаква се скоро браншова организация на ССИ да влезе и в подотрасловия съвет по въздушен транспорт.

ССИ е представен в отрасловия съвет по здравеопазване, в отрасловия съвет по земеделие и в отрасловия съвет по висше образование на ниво национална организация.

Единственият отраслов съвет, където представител на ССИ не е допуснат е този при Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Два последователни политически кабинета в МРРБ не успяха да проумеят изричните записи в Кодекса на труда за това кой има право да участва в тристранното сътрудничество на отрпаслово ниво – съответно в отрасловите съвети при съответните ресорни министерства. Под натиска на заинтересувана организация – Българска строителна камара (БСтрК) и със съдействието на отрасолвите синдикални федерации, МРРБ блокира участието на ССИ и на браншовите му организации в отрасловия съвет в пълно противоречие и с духа и с буквата на закона. ССИ ще продължи да настоява за включване на представителните браншови организации, членуващи в него в отрасловия съвет при МРРБ.

 

Участие в договарянето на осигурителните прагове.

 

През изминалия период, ССИ успя на няколко пъти да се включи много успешно в договарянето на  минималните осигурителни прагове за различни икономически дейности.

Още през 2003 г., членът на ССИ – Българската асоциация на регионалните медии (БАРМ) с методическата помощ на Съюза, договори с журналистическия синдикат на КТ “Подкрепа” минималните осигурителни прагови за работещите в периодичния печат. Това стана за първи път в историята. Интересно е да се отбележи, че и до ден днешен БАРМ си остава единствената представителна браншова организация на работодателите от периодичния печат – въпреки многобройните си публични изяви, т.нар. “Съвет на издателите” няма статут на представителна браншова организация и не демонстрира никакво желание да участва в социалния диалог.

През 2006 г., за първи път в историята на индустриалните отношения у нас бяха договорени осигурителните прагове за частния охранителен сектор и за работещите в зъботехническите лаборатории. Успехът е още по-голям, като се има пред вид, че през тази година и охранителите и зъботехниците за първи път бяха “изведени в отделен ред” при определянето на минималните осигурителни прагове. При зъботехниците беше отбелязано и рекордно повишаване на минималните осигурителни прагове с над 27 %.

 

Участие в трипартитни ръководни органи, консултативни съвети и работни групи

 

ССИ е представен в редица трипартитни ръководни тела на важни институции: Надзорният съвет на Националния осигурителен институт; Събранието на представителите на Националната здравно-осигурителна каса; Управителния съвет на Националната агенция за професионално обучение и образование (НАПОО); Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА); Съвет по акредитация към Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация”; Надзорния съвет на Социално-инвестиционния фонд; Националният съвет за насърчаване на заетостта; Националния съвет по социално подпомагане. ССИ е представен и в повече от 40 работни групи, ad – hoc групи, мониторингови комитети и други подобни. В съответствие с изискванията на осигурителното законводателство в страната, ССИ е представен в попечителските съвети на всички частни пенсионни фондове у нас.

 

ІІІ. Участието на ССИ в Икономическия и социален съвет на Р. България и в Съвета за икономически растеж.

 

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) участва в първа група (работодатели) на Икономическия и социален съвет на Р. България. Първоначално ССИ беше представен с трима участници. Впоследствие, като проява на солидарност с колегите от новопризнатата за представителна Асоциация на индустриалния капитал в България, ССИ отстъпи едно от местата си. Участниците от ССИ проявиха висока активност в обсъжданията провеждани в ИСС, особено по въпросите на проблемите на енергетиката и на отрасловите стратегии по текстила, туризма и др.

Голямо признание за участието на ССИ в ИСС е номинирането на проф. Нансен Бехар – член на ИСС от квотата на ССИ за член на Европейския икономически и социален комитет.

ССИ успешно участва в работата на Съвета за икономически растеж и Работната група към него. От два дни, към СИР е създадена нова работна група – по проблемите на защитата на потребителите. В тази група ССИ се представлява от един от големите наши специалисти в областта на индустриалното потребление на пара, газ, топла вода и измерването на потоци от флуиди.

 

 

ІV. Кампаниите на ССИ.

 

Кампанията скрещу повишаването на акциза на газ пропан – бутан.

 

В края на 2003 г., беше даден ход на повишаването на размера на кациза на газ пропан – бутан. Официално това беше в рамките на програмата за финансова евроинтеграция и изискването за достигане на минималните нива на акцизите в ЕС. Фактически се оказа, че правителството желае да въведе един от най-високите акцизи върху газ пропан – бутан в цяла Европа. Твърде подозрителнво беше и съвпадението, че повишението на акциза върху бензина и дизела беше оставено за след две години.

Налице бяха два големи проблема – неоправдано голямото увеличение на акциза на газ пропан – бутан и своеобразната “данъчна ваканция” дадена на вносителите и производителите на бензин и дизелово гориво. Първият факт говореше в най-лошия случай за поредното престараване, вторият създаваше големи съмнения, че върху акцизната политика по отношение на пропан – бутана оказват силно влияние лобисти на конкретни големи предприятия. Като следствие от всичко това, дистрибуторите на газ пропан – бутан бяха изправени пред огромно изпитание.

Намесата на Асоциацията на газоразпространителите (член на ССИ), на самият Съюз за стопанска инициатива, на Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвочи (член на ССИ) и на Съюза на превозвачите, доведе до известно ограничаване на увеличението на акциза – вместо със 100 лева на тон – с 80 лева на тон. Последното позволи на голяма част от дребните дистрибутори на газ пропан – бутан, да продадат бизнеса си по костуема цена, вместо да продават газостанциите си “по две за лев”.

Този частичен успех беше постигнат с цената на масови протести в столицата – проведни бяха шествия на таксиметрови автомобили и газовози до центъра на града, митинги пред сградата на парламента и серии от преговори с министъра на финансите и председателя на Народното събрание. Позицията на ССИ и на Асоциацията на газоразпространителите беше защитена и пред Бюджетната комисия в Парламента.

 

Антикорупционната кампания на ССИ.

 

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) вече четвърта година провежда перманентна антикорупционна кампания. В две последователни години – 2004 г. и 2005 г. бяха дадени големи пресконференции, на които бяха посочени и анализирани конкретни случаи на особено злокачествена корупция. През 2004 г. обект на внимание бяха държавните институции, а през 2005 г. – частния сетор и общините. ССИ дори публикува на български и английски език учебно пособие, което беше прието за използуване в Централноевропейския университет в Будапеща.

Оказа се, че ССИ за първи път е обяснил публично и открито механизма на източване на зърнените запаси от държавния резерв, както и феномена “килограм хляб – по-евтин от килограм брашно”. Изявленията на ССИ инициираха дори парламентарна проверка, която показа ужасяващи факти.

Още преди три години ССИ предупреждаваше за огромната вреда от създадените предпоставки за корупция при даване на българско гражданство на хората от български произход (най-вече от Вардарска Македония). Днес, когато въпросът за “внос” на работна ръка не слиза от страниците на вестниците се вижда, колко на време е бил повдигнат въпросът и колко безгрижно е подходила администрацията към него.

В рамките на антикорупционната кампания на ССИ беше доказано, че компанията извършваща официално мониторинга на водната концесия в София е избрана без провеждане на конкурс за общестевна поръчка. Това заключение беше подкрепено с изрично становище на националния Омбудсман, което стана причина за реакции и от страна на изпълнителната власт (лично писмо на министър председателя) и от страна на законодателната власт – комисията по корупцията инициира обсъждане на евентуални промени в закона за общестевните поръчки, въз основа на материалите събрани от ССИ и коментирани от Омбудсмана.

Пак в рамките на антикорупционната кампания на ССИ, за първи път в досегашната практика беше осъден общински съвет за задушаване на конкуренцията чрез манипулиране на тръжните условия. ССИ и Браншовият съюз за стопанска инициатива в Перник успяха да докажат пред Комисията за защита на конкуренцията, че Общинският съвет години наред ограничава конкуренцията, чрез “аранжиране” на тръжните условия.

Антикорупционната кампания съвсем не протича лесно и приятно за участниците в нея. До сега срещу участниците в нея са заведени пет дела за клевета – едно срещу заместник председател на Съюза и четири срещу лидера на БССИТ в Перник – г-жа Милтенова. До момента са спечелени две от делата – остават още три в Перник. ССИ получи определено признание за антикорупционната си дейност – негови представители бяха поканени в съвета към парламантарнатакомисия за борба с корупцията. Пак ССИ беше в основата на създаването на орган за взаимодействие между представителните работодателски орагнизации и Омбудсмана.

 

Участието на ССИ в изработването на Кодекса за застраховане.

 

            Повече от два месеца, ССИ участва в работата на Комисията по икономическа политика преди приемането на второ четене на Кодекса за застраховане. Нашето участие допринесе много за отхвърлянето на абсурдното предложение за създаване на попечителски фонд, в който застрахователните компании да правят вноски, пропорционални на размера на заделените от тях резерви. ССИ се противопостави на идеята добросъвестните застрахователи да бъдат практически наказвани за това, че са заделили повече резерви.

            Освен това, с участието на ССИ бяха отхвърлени някои недобросъвестни спекулации по отношение на застрахователните агенти, прокарвани от заинтересувани среди.

 

Участието на ССИ в работата по Закона за централния регистър на строителната професия, преименуван впоследствие на Закон за Камарата на строителите.

 

Приемането на второ четене на Закона за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, предизвика острата реакция на повечето браншови организации от строителния отрасъл, както и неодобрението на някои от представителните на национално ниво работодателски организации.

Въпросът, кой ще организира воденето на регистъра беше от огромно значение за работодателските организации. Законът за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица е тясно свързан с друг законопроект, за който предстои да се реши дали ще се гледа в Народното събрание – Законът за браншовите организации. Продължаващата вече години дискусия за отношенията между държавата и браншовите организации на работодателите минава през три ключови въпроса:

- кои са представителните браншови организации на работодателите ?

- как и в какви институции ще се осъществява диалогът между държавата и браншовите организации на работодателите ?

- в случай, че държавата реши да прехвърли на представителните браншови организации на работодателите някои от административните си функции, как точно ще става това в случай, че в един бранш има повече от една представителна браншова организация ?

Изработването на Законопроекта за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, се оказа за добро или за лошо пилотен проект при решаването на третия въпрос. Първоначално Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше внесло в Министерския съвет законопроект, който до голяма степен съвпадаше с това, което народните представители написаха неотдавна - между първото и второ четене в Парламента. Предложението имаше всички атрибути на приетия сега на второ четене закон – създаване на Строителна камара, като квази-държавна, монополна структура, на практика със задължително членство, която да води регистъра. Текстът беше написан толкова “оригинално”, че възникнаха основателни съмнения, че за първи път се осъществява “национализация на неправителствена организация” – от законопроекта излизаше, че съществуващата българска строителна камара ще бъде трансформирана в НОВАТА строителна камара, която да води централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство !?

Този подход предизвика светкавичните протести, практически на всички браншови организации в отрасъла, както и на представителните на национално ниво организации на работодателите. Тогава министър Гагаузов направи нещо безпрецедентно – той прие несъгласията на работодателите за основателни, ОТТЕГЛИ законопроекта на МРРБ от Министерския съвет и възложи на работна група, състояща се от представители на браншовите и националните работодателски организации, да ИЗРАБОТИ НОВ ЗАКОНОПРОЕКТ. Висш представител на изпълнителната власт призна несъвършенствата на работата на ведомството си и поиска готово решение от страна на работодателите.

Съдадената работна група хвърли огромни усилия, за да направи наистина приемлив текст и на 21 февруари 2006 г., тя представи окончателния вариант на проекта си. С предложения законопроект се предвиждаше регистърът да се води от ДОБРОВОЛНА  конфедерация на съществуващите, браншови работодателски организации, където членството също е ДОБРОВОЛНО. За първи път се предлагаше текст на законопроект, който е “включващ”, който не цели изключването на едни или други браншови организации от поемането на определена административна функция, предоставена от Държавата. Ясно се вижда, че тук не става дума за някаква “далавера”, а дори за харчене на пари от страна на браншовиците, на които щеше да им се наложи да финансират воденето на регистъра.

Въпросът обаче имаше огромно значение като ПРЕЦЕДЕНТ. За първи път държавата щеше да прехвърли своя административна функция на браншовете ! И това щеше да доведе до създаване на “включващо” и забележително по своята прозрачност управление на регистъра, в което щеше да може да участва ВСЯКА представителна браншова организация от строителството. Забележителен беше  и фактът, че под предложения текст на законопроекта стояха подписите на упълномощени представители на: Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Съюзът за стопанска инициатива, Българска строителна камара, Национална строителна федерация и на Българска асоциация по изолации в строителството. Проектът се подкрепяше от още няколко браншови организации в строителството.

Точно този законопроект, който напълно съответства на подготвения проект на Закон за браншовите организации, народните представители осакатиха с абсолютно единодушие. Нещата бяха върнати на изходната точка. Предлага се създаване на изкуствена, квази-държавна камара с членство, което може да бъде определено като “доброЗОРНО”.

Между първото и второто четене беше убит духа на законопроекта, а в лицето на работодателските организации беше хвърлена ръкавица. Възраженията ни бяха изслушани “за протокола”, без да бъдат чути.

ССИ незабавно реагира и обяви, че ще поиска от Президента на Републиката да наложи вето на закона. Тъй като Законът беше обнародван почти светкавично в “Държавен вестник”, ССИ заедно с Националната асоциация на строителите на жилища (член на ССИ), Националната строителна федерация (член на ССИ) и Българската предприемаческа камара (член на БТПП) се обърнаха с молба към Омбудсмана да сезира Конституционния съд за нарушаване на правото на сдружаване от новоприетия Закон за Камарата на строителите. За съжаление молбата на ССИ и останалите браншови организации не беше удовлетворена, поради липсата на достатъчно формални основания в подкрепа на нашето твърдение.

 

Участието на ССИ в работата по Закона за браншовите орагинизации.

 

            В течение на няколко години, ССИ в сътрудничество с БСЧП “Възраждане”, а впоследствие и с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) отстояваше позицията, че не бива да се допуска прокарване на законодателство, написано с цел облагодетелствуване на конкретни браншови организации и ощетяване на други конкретни браншови организации.

            В периода юли 2006 г. – февруари 2007 г., ССИ участва изключително активно в работната група за подготовка на нов проект на Закон за браншовите организации. Подкрепян най-често от представителите на БСЧП “Възраждане” и на АИКБ, представителят на ССИ успя да убеди преобладаващата част от работната група за необходимостта законът да има “включващ” характер, а не да фаворизира едни организации за сметка на други. ССИ лансира идеята за създаване на секторни съвети, където да се извършват консултациите между представителите на изпълнителната власт и браншовите организации. През месец септември 2006 г., на представителя на ССИ  е възложено обобщаването на резултатите от предварителната дискусия. В резултат на това е предложен първоначалния текст на актуалния текст на проекта на Закон за браншовите организации.

ССИ положи изключителни усилия за да консолидира мненията на работодателските организации по законопроекта и да се използва възникналата уникална възможност за приемане на текст ползуващ се с общо одобрение. Със съжаление трябва да се отбележи, че БСК зае откровено враждебна позиция спрямо законопроекта и положи максимални усилия за евентуалното му проваляне. Докато БТПП и дори КРИБ направиха значителни компромиси, нашите колеги от БСК организираха оркестрирана кампания срещу законопроекта сред браншовите организации, членуващи в Камарата.

 

Участието на ССИ в работата по промените в Кодекса на труда в частта за критериите за представителност на работодателските организации.

 

            Като цяло, участието на ССИ може да бъде оценено като успешно. Останалите работодателски организации приеха предложените от ССИ промени в количествените критерии за представителност на работодателските организации. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) също прие предложените от ССИ количествени критерии. Така шест години след приемането на дискриминационните по отношение на малките и средните предприятия критерии за представителност на работодателските организации (станало с промените в Кодекса на труда, приети през месец март 2001 г.), ССИ успя да консолидира мненията около предложение, което допуска представителността да се докаже само на база покрити работници, наети по трудов договор.

ССИ не се поддаде на изкушението, подхвърляно на Съюза от “добронамерени среди”, да подкрепи записването в проекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда на текст, насочен пряко срещу конкретна работодателска орагнизация – БТПП, целящ директното й елиминиране от социалния диалог и тристранното сътрудничество. Като организация председателствуваща АОБР, на заседанието на НСТС, на което се обсъждаха промените в Кодекса на труда, ССИ защити съгласуваната позиция на работодателските организации от АОБР и даде сериозен принос за решението на вицепремиерът – г-жа Емел Етем и на министъра на труда – г-жа Емилия Масларова да оттеглят най-неприемливите си искания за промени в Кодекса на труда. Ако Народното събрание приеме текста, който беше подкрепен в НСТС от работодателските организации – членки на АОБР и възприет от г-жа Етем и г-жа Масларова, ССИ ще може с чиста съвест да заяви, че е постигнал една от стратегическите си цели – премахването на дискриминацията на малките, средните и микро- предприятията в социалния диалог.