Проф. д-р на ик. науки Нансен Бехар. Завеждащ катедра “Икономика” в СУ “Климент Охридски”. Директор на Института за социални и политически анализи – София. Член на УС на Съюза за стопанска инициатива. Председател на Консултативния съвет на ССИV Член на Европейския Икономически и Социален Комитет. Зам. председател на Президиума на Висшата атестационна комисия. Депутат в 38-то Народно събрание – Зам. председател на Комисията за национална сигурност, член на Парламентарната делегация в Европейския парламент – комитет: “България – Европейски съюз”. Автор на 9 монограции и над 150 студии и статии в научния печат, публикувани на 9 езика.

Съюзът за стопанска инициатива е първата неправителствена организация на частните предприемачи в България. Представлявате интересите на малките и средните предприятия в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Как се развиха през годините на прехода индустриалните отношения у нас ?

ССИ действително е първата организация на частни предприемачи. Той също имаше моменти на възход и на големи затруднения, но след 1995 г., Съюзът определено се оформи като автентичен представител на малките, средните и микро- предприятията в България. (Другата организация с подобен профил е БСЧП “Възраждане”). Не случайно ССИ получи едно голямо признание – в началото на 2006 г., беше приет за асоцииран член на Европейския съюз на занаятчиите, малките и средните предприятия (UNION EUROPEENNE DE L’ARTISANAT ET DES PETITES ET MOYENNES ENTREPRISES – UEAPME). С влизането на България в ЕС, ССИ автоматично придоби статута на пълноправен член на UEAPME. Така у нас вече има две организации, членуващи в европейски работодателски структури, които са представителни пред Европейската комисия. Това са БСК – член на UNICE и ССИ – на UEAPME.

Според анализаторите на индустриалните отношения в ССИ, с падането на Берлинската стена, в България се установи един много характерен неокорпоративен модел на индустриални отношения. При неокорпоративния модел е налице много голямо значение на взаимоотношенията между държавата и синдикатите в т. нар. “стратегически триъгълник на индустриалните отношения”, включващ държавата, синдикатите и работодателските организации. Работодателските организации играят по-второстепенна роля.

В самото начало, неокопоративният модел в България е доведен до крайност – просто в страната няма реални работодатели – държавата е омнипотентен собственик, менидъжър и работодател. През първите две – три години на “прехода”, работодателите са почти формални играчи в социалния диалог. Работодателските организации извървяха много дълъг път, в това число и ССИ, за да се стигне до сегашното положение на нещата. Днес останалите социални партньори се съобразяват с позициите на работодателските организации. Това обаче не значи , че неокорпоративният модел вече не функционира. Могат да се дадат безброй примери, които доказват, че синдикатите все още имат повече инструменти, с които да защитават позициите си пред правителството в сравнение с работодателите.

Нашите анализи в ССИ показват, че един възможен сценарий е трансформирането на българския модел на индустриални отношения от класически неокорпоративен в “облагороден” европейски модел – т. нар. “социален корпоративизъм”. При този модел, “стратегическият триъгълник” е “равностранен” или поне “равнобедрен” – държавата е равноотдалечена, дори “равноприближена” на синдикатите и работодателските организации, като центърът на тежестта на преговорите е на ниво национални организации на социалните партньори. Този модел е типичен за Финландия, Дания, Ирландия и в известна степен – за Австрия.

Развиха ли се в положителна посока престижът и тежестта на предприемачите в нашето общество ?

В началото на 90-те години все още значителна част от менажерите на предприятията бяха на държавна служба. С хода на приватизацията в много от случаите има едно припокриване между предприемач и собственик, особено в полосата на малкия и среден бизнес. Редица фактори от това време формираха едно не особено положително, а по-скоро негативно отношение към фигурата на предприемача. Счита се , че това е човекът, който изкупува за “жълти стотинки” държавната и общинска собственост и на тази база трупа незаконни печалби. Независимо от наличието на известно основание за подобна оценка, в България една група от предприемачи изнесоха на плещите си тежестите на все още несъвършенната, лошо функционираща пазарна икономика в последующите години. Оформи се една все по-разширяваща се група от предприемачи, които стъпиха на пътеката на модерно функциониращи и приспособяващи се към пазара предприятия. Негативните оценки към предприемачеството все повече се фокусират върху представителите на “сенчестия бизнес”, който под напора на обективни обстоятелства все повече бе принуден да излиза на “светло”. От началото на новото столетие в България е налице една сравнителнодинамична промяна в общественото мнение по отношение на предприемачите в страната. Това бе особено стимулирано от промените, наложени от стремежа за присъединяване към Европейския съюз. Оформя се една обществена нагласа, че предприемачите и представителите на висшия менажмент, са тези които ще изведат страната ни към статута на една съвременна икономика, равностоен член на Европейския съюз. С други думи престижът на предприемачите ще нараства в бъдеще.

Как оценявате съществуващия икономически климат и перспективите за динамичен стопански растеж след пълноправното членство на страната в Европейския съюз ?

            Общоприета истина в нашето общество е, че една от причините за недостатъчно ефективното макроикономическо функциониране на стопанството се корени в съществуващия икономически климат в страната. Икономическите институции (банки, борси, икономическо законодателство и др.) все още са под равнището на тези от развитите европейски държави. Една значителна част от предприятията не са достатъчно конкурентноспособни, не съобразяват своето производство с нормите и стандартите на Европейския съюз. Не се използват пълноценно естествените предимства, които има нашата страна, като климат, природни ресурси, трудов ресурс и т.н. Независимо от това, през последните години се очертават едни благоприятни условия за динамичен стопански растеж. Възстановиха се една значителна част от стопанските връзки, които бяха нарушени през 90-те години на миналия век. Процесът на разширяване на конкурентноспособността на нашите предприятия и фирми, особено драстично се налага във връзка с необходимостта от съизмеримост на нашето производство на стоки и услуги с това на другите европейски страни, борещи се за едни и същи пазари. Очакванията са, че с приемането ни в Европейския съюз ще се динамизира и инвестиционния процес от страна на все по-интегриращия се европейски капитал. През последните години се очертава един процес на връщане в страната ни на една част от емигриралите през 90-те години млади хора, натрупали знания за функционирането на западните икономики и съвременни менажерски умения. Може да се очаква едно подмладяване на предприемаческия и менажерски екип на българското стопанство. Тези и редица други фактори неминуемо ще доведат до ускоряване на икономическия растеж на страната, която се очаква да достигне 7-8 % до края на 2010 година.

Професионалната квалификация на работната сила става все по-голям проблем за българските предприятия. Този проблем засяга доста сериозно по-малките фирми. Какво правите в тази насока, партнирате ли успешно с държавните структури, занимаващи се с тази дейност ?

ССИ разполага с интензивно работещ Център за професионално обучение (ЦПО), лицензиран от НАПОО в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение. Центърът за професионално обучение е лицензирал пет клона на територията на страната, двадесет професии и тридесет специалности. Броят на обучените работници и служители расте, като средствата постъпват не само от различините програми, администрирани от бюрата по труда, но и от средства на работодателите, както и от самофинансиране. Последното е особено показателно, за нагласата на определена част от работната сила – хората си дават сметка, че не могат да стоят на едно и също ниво. Така например, много начални учителки в Северозападна България сами финасират повишаването на възможностите си за работа с информационни технологии.

ССИ е представен в Управителния съвет на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) с двама души. Смея да твърдя, че измежду социалните партньори ние сме едни от най-ревностните защитници на статута на НАПОО и на трипартитния принцип на управлението й. Участваме изключително активно в работата на Управителния съвет и следим от близо тенденциите в развитието на професионалното образование и продължаващото професионално обучение. Не е случаен и фактът, че в Работната група към Съвета за икономически растеж (СИР), където тази година професионалното обучение и образование ще са един от приоритетите, отговорен координатор от страна на работодателите е представител на ССИ.

Малкият и средният бизнес са гръбнакът на всяка икономика, фундамент за формирането на средната класа и социалната устойчивост на обществото. Има ли достатъчно ефективна държавна политика в това отношение, какви са Вашите очаквания в тази насока ?

            Вече е станала шаблон фразата, че малкия и среден бизнес са гръбнакът на всяка икономика. Ако всичко, което е изписано за малкия и среден бизнес в България се превърне в материално богатство, нашата страна щеше да бъде една от най-богатите страни в света. И все пак, независимо, че глобалната икономика се формира от едрия бизнес, за страна като България състоянието на малките и средни предприятия е от изключителна важност. Именно те запълват малките ниши на националното стопанство и допълват стопанската структура като и придават гъвкавост. Малкия и среден бизнес формира средната класа, която от своя страна е фундаментът на социалната и политическа устойчивост на обществото. Именно тя е социалният сегмент на обществото, който не се интересува от политическите битки, а гледа на партиите като на “политически контрольор”, а не като на елемент на изпълнителната власт.

            Въпреки многобройните политически декларации на управляващите елити у нас все още грижата за малкия и среден бизнес не е приоритет на управляващите. Няколкото внесени в Парламента законопроекти страдаха от декларативност и пълна липса на оперативна значимост. Независимо от известно либерализиране на кредитната политика на някои банки (т. нар. малки кредити)я тя все още не е достатъчно стимулираща. Липсва практика и умения за добиране на малките и средни фирми до европейските фондове за развитие, което е изключително важно за страна нов член на Европейския съюз. Все още недостатъчна е информацията за функционирането на малкия и среден бизнес в другите страни – членки на ЕС. Тези и редица други недостатъци откриват поле за широкомащабни стъпки на икономическата ни политика при наличието на политическа воля за това. Крайно време е политическите елити да престанат да се “грижат” само за по-едрия бизнес, който поддържа огъня под казана на корупционната магия.

Имате ли наблюдения върху мениджърските умения на нашите предприемачи, които най-често са и собственици на предприятията ? Какво не им достига, за да се впишат успешно в европейския и световния бизнес ?

            Ще бъде несправедливо да опишем нашите менажери като прослойка без необходимите умения за ръководене на модерни предприятия. Напротив, трябва да им признаем, или поне на част от тях, умението да осигуряват функциониране на предприятията им в условията на примитивно мислене на част от управляващите от всички политически цветове и несъвършенна икономическа среда. Всяка година нараства образователното и квалификационно равнище на българския менажер. Все пак има неща, които не достигат на българските менажери, за да се впишат успешно в световния и европейски бизнес. На първо място бих поставил умението да дешифрират необходимата икономическа информация за европейяските и другите световни пазари, да прогнозират с голяма степен на достоверност бъдещите изменения в икономическия климат и всичко това да превръщат в оперативни програми и действия. Да се приеме максимата, че икономическата политика на равнище предприятие, е умението да се съчетава конкурентната битка с грижата за своите партньори, при което и двете страни да излязат от сделката удовлетворени. В това е тайната на европейския успех в икономиката.